"A Place we could all call home;a place we could all be a family" - Jefferson's home

Our love was made to rule the world you came and

broke the perfect girl

Оливия извъртя очи и това ли беше Ню Орлянското добре дошла?Да определено не й беше до местни свалки беше се опитала да ги избегне при опита на Натаниел, а още по – малко до заговаряне с още някой, можеше и да го направи по – късно, когато със сигурност няколко преки по – нагоре не я чакаха куп документи, момичето взе чашата с лате и се усмихна леко на синеокия.
-Може би, но едва ли те интересува чак толкова. Може би ще се видим по – късно между дърветата. – подсмихна се тя, боже това изречение наистина звучи доста глупаво, а и нямаше никакъв смисъл в него, но определено нея в момента не я интересуваше особено, просто искаше да свърши, колкото се може по – бързо и да се прибере в къщата, където определено нямаше да чете хиляди досиета, а щеше просто да се позабавлява с телевизора и интересните програми, който имаше (йей) Поклати глава и подсмихвайки се излезна от кафенето, като тръгна обратно по улицата нагоре към кабинета. Колко часа още трябваше да прекара там, в четене, направо имаше чувството, че ще се побърка вече. А колкото повече досиета прочиташе толкова повече се объркваше, момичето погледна към часовника осъзнавайки, че преспокойно можеше да се прибере, да се махне от това място и да се отдаде на нещо достатъчно „интересно” взе чантата си и тръгна към имението, колкото й да не й се искаше трябваше да свикне вече с това и с този начин на живот.
Момичето преглътна а след по – малко от час беше в онова огромно имение и се запъти към онази къща, която беше наела, надявайки се скъпия й съсед да не е наблизо. Е беше по – добре от колкото в хотел, но там може би щеше да намери повече удобства. Оливия въздъхна и оставяйки чантата си събу обувките си и съблече дрехите си влизайки директно в банята. Момичето поклати глава чувайки музиката в далечина и се замисли, дали пък Натаниел не причиняваше цялата тази шумотевица. Момичето въздъхна пъхайки се под топлия душ, определено главата й щеше да се пръсне, само при спомена за всичко, което беше изчела, не беше сигурна дори, дали щеше да успее да се справи с цялото това „вещерство ” и малките вещици . Обмисляйки всичко това брюнетката бе готова и излизайки от банята , застана пред огледалото, но в мига, в който включи сешоара цялото осветление спря, което я накара едва ли не да подскочи, погледна към съседната къща през прозореца и забеляза същото. Мразеше да е тъмно, просто изпитваше някакъв вид ужас, но забеляза малката светлинка от имението.. Не искаше да си помисля, какво се бе случило. Момичето ядно излезна, само по хавлия и пантофки и тръгна от едната веранда през дърветата докато не стигна до така прелестния й съсед. Почука ядосано на вратата му, наистина май имаше нужда да се разберат, кой кога какво щеше да включва към електрическата мрежа.
Изчака да й отвори вратата и скръсти ръце..
-Колко неща си включил в контактите, мамка му?