"A Place we could all call home;a place we could all be a family" - Jefferson's home

Go down

"A Place we could all call home;a place we could all be a family" - Jefferson's home

Писане by .Jefferson on Вто Дек 10, 2013 6:50 pm



avatar
.Jefferson

Брой мнения : 12
Join date : 10.12.2013

Върнете се в началото Go down

Re: "A Place we could all call home;a place we could all be a family" - Jefferson's home

Писане by Olivia. on Вто Дек 10, 2013 7:24 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl

Оливия извъртя очи и това ли беше Ню Орлянското добре дошла?Да определено не й беше до местни свалки беше се опитала да ги избегне при опита на Натаниел, а още по – малко до заговаряне с още някой, можеше и да го направи по – късно, когато със сигурност няколко преки по – нагоре не я чакаха куп документи, момичето взе чашата с лате и се усмихна леко на синеокия.
-Може би, но едва ли те интересува чак толкова. Може би ще се видим по – късно между дърветата. – подсмихна се тя, боже това изречение наистина звучи доста глупаво, а и нямаше никакъв смисъл в него, но определено нея в момента не я интересуваше особено, просто искаше да свърши, колкото се може по – бързо и да се прибере в къщата, където определено нямаше да чете хиляди досиета, а щеше просто да се позабавлява с телевизора и интересните програми, който имаше (йей) Поклати глава и подсмихвайки се излезна от кафенето, като тръгна обратно по улицата нагоре към кабинета. Колко часа още трябваше да прекара там, в четене, направо имаше чувството, че ще се побърка вече. А колкото повече досиета прочиташе толкова повече се объркваше, момичето погледна към часовника осъзнавайки, че преспокойно можеше да се прибере, да се махне от това място и да се отдаде на нещо достатъчно „интересно” взе чантата си и тръгна към имението, колкото й да не й се искаше трябваше да свикне вече с това и с този начин на живот.
Момичето преглътна а след по – малко от час беше в онова огромно имение и се запъти към онази къща, която беше наела, надявайки се скъпия й съсед да не е наблизо. Е беше по – добре от колкото в хотел, но там може би щеше да намери повече удобства. Оливия въздъхна и оставяйки чантата си събу обувките си и съблече дрехите си влизайки директно в банята. Момичето поклати глава чувайки музиката в далечина и се замисли, дали пък Натаниел не причиняваше цялата тази шумотевица. Момичето въздъхна пъхайки се под топлия душ, определено главата й щеше да се пръсне, само при спомена за всичко, което беше изчела, не беше сигурна дори, дали щеше да успее да се справи с цялото това „вещерство ” и малките вещици . Обмисляйки всичко това брюнетката бе готова и излизайки от банята , застана пред огледалото, но в мига, в който включи сешоара цялото осветление спря, което я накара едва ли не да подскочи, погледна към съседната къща през прозореца и забеляза същото. Мразеше да е тъмно, просто изпитваше някакъв вид ужас, но забеляза малката светлинка от имението.. Не искаше да си помисля, какво се бе случило. Момичето ядно излезна, само по хавлия и пантофки и тръгна от едната веранда през дърветата докато не стигна до така прелестния й съсед. Почука ядосано на вратата му, наистина май имаше нужда да се разберат, кой кога какво щеше да включва към електрическата мрежа.
Изчака да й отвори вратата и скръсти ръце..
-Колко неща си включил в контактите, мамка му?

avatar
Olivia.

Брой мнения : 19
Join date : 10.12.2013

Върнете се в началото Go down

Re: "A Place we could all call home;a place we could all be a family" - Jefferson's home

Писане by .Jefferson on Вто Дек 10, 2013 7:49 pm

"Все още не бе измислил окончателно името на това преживяване."Сън" въобще не бе достатъчно красноречиво.Вярно, че първия път, когато това се случи, той бе почти заспал.Но с това повърхностните прилики приключваха.
"Видение" бе по-подходяща дума, по-всеобхватна, но дори и тя предаваше една малка част от въздействието му.
"Пътеводна светлина" пък показваше друг аспект на случилото се, и то важен, но будеше асоциации със сапунен сериал, което безнадеждно разваляше внушението на израза.
"Контролирана медитация" може би?Не.Звучеше твърде банално и безинтересно - пълна противоположност на действителното изживяване.
Оживяла приказка?
О, да.Това бе по-близко.В крайна сметка това бе историята на неговото спасение, нова посока и цел на живота му.Най-голямата метафора на кръстоносния му поход.
Вдъхновението му.
Трябваше само да загази лампите, да затвори очи и да се отдаде на безкрайните възможности, които предлагаше мракът.
Истинската му самоличност бе Йоан Кръстител.
При самата мисъл за това кожата му настръхваше.
А танцьорката бе Саломе.
От първия път, когато бе изпитал това преживяване, историята му принадлежеше напълно.Можеше да я изживява отново и отново, променяйки всичко, което пожелае.Не бе нужно да приключва по онзи глупав начин, както в Библията.О-о, съвсем не!Именно това бе най-хубавото.Именно в това бе тръпката."


Утрото бе изключително спокойно.Въздухът бе неподвижен, такъв какъвто най-вероятно бе във вътрешността на потапяща се подводница:двигателите са изключени, за да не може врагът да засече шума, и дори вибрациите не разтърсват метала.Целият пейзаж бе застинал в безмерно спокойствие - пълен, оглушителен покой.Това бе затишие пред буря, дълбоко и непредвидимо като океана.Може би това перфектно спокойствие се опитваше да подражава на Натаниел.Да изглежда точно като него.Но ако това бе вярно, то значи приближаващата буря щеше да е нещо невиждано до сега, защото макар отвън да бе спокоен и уравновесен, вътрешно желанието му да крещи бе толкова огромно, че се опасяваше да даде воля на желанията си.
Просто поредният кошмар.Най-вероятно съвестта му му отговаряше по подобни начини.Подиграваше му се, измъчвайки го насън.Карайки го поне тогава да съжалява за извратените си решения, щом наяве не изпитваше и капка угризения.Защо, по дяволите, имаше угризения?!
Денят се изниза както обичайно с едно малко, досадно допълнение.Главоболието.И нея.Дразнеше го, но в същото време го подлудяваше.Караше да иска да я направи своя повече от когато и да е, но в същото време идеята, че тя ще му се изсмее в лицето, ще се завърти и ще изчезне с още по-предизвикателна походка, не му се нравеше.Та той бе Хадес.Кой простосмъртен глупак щеше да си позволи да се държи така с него?!
А може би точно това бе нещото, което го привличаше в нея.Защото му бе омръзнало от фалшиво театралничене и подмазване.Искаше поне веднъж в живота си да спечели нещо по трудния начин и очевидно го бе открил.
А следващото трудно нещо, което не разбираше на този 21 век бяха всичките глупости с електрическите уреди.Беше му достатъчно противно и глупаво да се занимава с каквито и да е чудеса на технологията, поне в първите месеци, в които реши да се покаже на Земята.След това вече намираше всичко просто за апатично и не влагаше голяма емоция.Докато всичко това не се наговори срещу него, спирайки осветлението из огромната къща с която се бе обзавел.
Мъжът изпсува тихо и се зае със задачата да намери фенер, което отново не бе трудна задача.Кой да предположи, че Хадес ще се занимава с изгорели бушони?!След като откри малкото средство на светлина, нямаше време да направи каквото и да е, защото на вратата му отривисто се почука, повече от един път.Натаниел не успя да прикрие усмивката си, но в същото време не мислеше, че ще е особено добра компания, най-вече, ако ще иска да привлече вниманието й.
-Явно достатъчно, за да те ядосат - отбеляза с усмивка мъжът, осветявайки нахално лицето на брюнетката. - Не се цупи, любов, усмихната си по-красива.
Отклонявайки лъчът светлина, той спокойно го изгаси, така че навсякъде настана пълен мрак.Все още можеше да различи силуета й, както и да усети приятният аромат, който се носеше от нея.По мократа коса и начинът по който бе облечена, това му подсказа, че излиза от банята.
По дяволите, Натаниел, съсредоточи мислите си.Какво толкова, че под хавлията е гола?!
avatar
.Jefferson

Брой мнения : 12
Join date : 10.12.2013

Върнете се в началото Go down

Re: "A Place we could all call home;a place we could all be a family" - Jefferson's home

Писане by Olivia. on Вто Дек 10, 2013 8:23 pm

Оливия го гледаше невярващо, ама той сериозно ли? „Явно достатъчно, за да те ядосат” бла бла, определено, ако не искаше да се излага, до сега щеше да го е сритала...но тъй като щеше да се опитва да гради репутация в този град, не можеше да си го позволи.Не можеше да позволи, да руши това, което не бе нейно, все пак колко човека тук, знаеха изобщо коя е ? Мразеше тъмното, просто онези сенки, които се криеха в него, я изнервяха, караха я да тръпне не знаейки какво може да дебне там. Лив прехапа устна и поклати глава, като затегна коланчето на хавлията и обгърна тялото си с ръце.
-Любов? Сериозно ли Натаниел? Нямам никакви спомени да съм ти давала повод, че да ме наричаш така. А й мисля, че вече уточнихме, че аз краката няма да си отворя за теб.
Защо всичко трябваше да е такова опако? Не можеше ли просто да дойде тук, да се занимава онези малки проклети кучки и да няма съсед, на който редовно да се отказва? Какво можеше да й даде той? А тя на него? А да беше чувала.. доста неща, който хем говореха по нещичко добро за него, хем я караха да седи настрана знаейки, че тя ще е поредната под завивките му. Но, как можеше да го помоли да оправи бушоните? Това не й беше в кръвта, не можеше да помоли някой, за каквото й да е било, а най – малко него. Защо? Ами защото винаги след като молбата ти бъде изпълнена, следваше и уловката, ами сега ти какво ще направиш, за мен? Да нали идеално. Нямаше начин, ако ще и сама да ходи и да се мъчи с тези скапани бушони, нямаше да се върне обратно да почука на вратата му и да го „помоли учтиво” да оправи бушоните. В действителност, като се замислим реално погледаното Оливия си нямаше и грам престава къде седяха бушоните, а още по – малко какво трябваше да направи, след като намери бушоните. Момичето се нацупи още повече осъзнавайки, че бе абсолютно безсилна, и в действителност трябваше да преклони глава и да преглътне дразнението си към съседа си и да го помоли в крайна сметка да оправи бушоните, защото наистина Лив всеки момент щеше да изпадаше в паника ..
Добре може би щеше да е най – добре ако се обърнеше и си тръгнеше, но вече бе късно, брюнетката извъртя очи леко , вдигайки ръце сякаш беше напълно безпомощна в случая.
-Добре предавам се, моля те оправи бушоните, защото накрая ще изпадна в панически шок. – заяви му тя, като се опита да се усмихне срещу него, преди да присвие отново устните си в една права линия. Не беше свикнала да се моли на някой, да направи нещо за нея, но уви ето и този ден дойде, деня в който госпожицата преклони глава и се съгласи с мислите си молейки някой за помощ. Може би нямаше да се случи втори път, но дори и веднъж беше достатъчен, че да го запомни и да знае, че го е направила.Вдигна погледа си и се вгледа за секунда в Натаниел
avatar
Olivia.

Брой мнения : 19
Join date : 10.12.2013

Върнете се в началото Go down

Re: "A Place we could all call home;a place we could all be a family" - Jefferson's home

Писане by .Jefferson on Сря Дек 11, 2013 5:55 pm

-Съжалявам, ако си останала с грешно впечатление.Наричам почти всички жени в живота си по този начин.В момента не става въпрос за краката ти, макар че трябва да призная, че са хубави.
Нахалната му усмивка не пропусна случай да се появи в цялата си прелест, карайки лицето му да добие съвсем не невинен вид.Е, все пак не беше чак толкова лош, иначе щеше да я остави още дълго време на тъмно, докато дойдеше някой да поправи бъркотията, която бе сътворил Бога.
-Хайде ела вътре, ще настинеш. - Мъжът отстъпи крачка назад, но му стана ясно, че момичето едва ли ще се съгласи чак на такъв "жест", за това въздъхна примирено и добави: - Докато аз се погрижа за проблема.Влизай вътре, за да не се окаже, че след два дни ще ми изпратиш и сметката ти за лекарства.Не бъди инат.
Ако здравият й и рационален разум, надделяваше над глупавия инат, щеше да го послуша, но Богът не мислеше да я чака вечно, докато се двоуми, а студеният въздух нахлува в приятно топлата му къща.Изръмжа тихо и хвана ръката й, дръпвайки я навътре, след което затвори вратата.Преди да е успяла да се разпищи и да го упрекне, че отново си позволява прекалено много, той й обърна гръб и отново запали фенерчето.Отправи се към един от ъглите на стаята и започна замислено да търси нещо из един от шкафовете.Когато го откри, прекоси обратно стаята и излезе навън.Нямаше си и на идея къде по дяволите се намираха тези проклети бушони, но с малко размисъл и гледане на такива сцени от различни филми се отправи към задния двор, където се намираше таблото.Отвори го и замислено насочи лъча светлина натам, присвивайки устни.Като вещица можеше да свърши това, вместо да мрънка, нали?
Натаниел поклати раздразнено глава и се зае да развива очевидно изгорелия бушон, след което го смени с нов, който бе взел от шкафа.След като сръчно го постави и зави, а в резултат и почовърка още в кутията, почти мигновено електричеството отново се появи с цялата си осветяваща прелест.Това бе лесно, сега поне нямаше да му мрънка, че й дължи нови ел. уреди.
-Ето, видя ли?Елементарна работа.Спестих си мрънкането ти с часове.
avatar
.Jefferson

Брой мнения : 12
Join date : 10.12.2013

Върнете се в началото Go down

Re: "A Place we could all call home;a place we could all be a family" - Jefferson's home

Писане by Olivia. on Сря Дек 11, 2013 8:22 pm

Беше готова просто да се обърне и да си тръгне и напълно погълната от ината си, но секунди по – късно преди дори да й бъде дадена възможност да каже каквото и да е било, просто бе вмъкната в къщата и отново бе оставена с пръст в уста..Мразеше го, господи наистина го мразеше, не можеше да бъде по – самовлюбен, по надут и глупав.. какво си мислеше?
Никой не можеше да я контролира, а най – малко да й говори така. Много мразеше точно тази глупава черта в тези същества. Богове е равно на надути и самоуверени глупаци.  А може би не беше чак  такъв все пак след малко мрънкане се бе съгласил да оправи бушоните.  Може би ако не се опитваше да я вкара в леглото си щеше  да е много по – добре, може би наистина щеше да говори нормално с него.
Оглеждаше се наоколо докато го чакаше да се върне, какво сега ? Не можа да й каже „Добре ще оправя бушоните, а ти се прибери” не разбира се трябваше да я напъха в имението си, което гълташе достатъчно ток, че да гръмнат бушоните.
Ако не трябваше да се съобразява с нрава си поне за секунда, сигурно щеше да си признае, че Натаниел беше наистина секси, може би дори повече от това, но виждате ли Оливия не беше такава, нямаше да влезне в леглото на бога, само защото беше секси. Тя искаше много повече от това, търсеше уважението, което Джеферсън не беше способен да й даде, не й показваше дори и с малко, че може да й даде нещо подобно. Е или поне само тя си мислеше така.
Продължаваше да се разхожда из хола му, където не можеше да намери нещо, което да я впечатли, може би само едно нещо й направи впечатление, никъде не видя снимки като в повечето къщи, не видя наредено семейството му там, но нима той имаше семейство?
Явно действително Боговете можеха само да се забавляват с жените, но не можеха да имат нещо сериозно, още един минус за господин Натаниел.
-Ти на всичко това гледаш като мрънкане ли? Аз го намирам за услуга, за нещо което всеки мъж би се съгласил да направи без някой да му мрънка. Виждаш ли, защо действително не ми правиш впечатление? Защото единственото което те влече е секс, жени, парите ти явно и величие.
avatar
Olivia.

Брой мнения : 19
Join date : 10.12.2013

Върнете се в началото Go down

Re: "A Place we could all call home;a place we could all be a family" - Jefferson's home

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите