Хаос / Амели

Candice Swanepoel.
Име :
Хаос. / често се представяла под името Амели,когато е на земята. / ако може да ми промените името на  Χαος. ?
Години :
Какво са годините за едно от най-старите създания във вселената? В човешката си форма,както всяка една дама ,естествено винаги лъже за тези така непотребни цифри. Често споменава числата 20-21.
Раса :
Богиня  на Хаоса.
Дарба :
Да сее хаос и да създава много,много илюзии.
История , характер и външен вид :
“Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета”
Хаос. Една толкова проста думичка на пръв поглед ,а в същност значи толкова много. Хаоса винаги може да завладее съзнанието ти,да контролира действията и живота ти точно когато си най-уязвим и винаги си смятал че това е просто чувство,състояние ,а никога не си подозирал ,че това в същност е просто една Богиня която обожава  да си играе със съзнанията на билярди  хора ,че дори и със съзнанията на другите богове,защото както всички знаят – Хаоса винаги е бил първи и от него произлиза всичко останало. Дори самата тя не знае как точно се е появила ,но винаги ще помни онзи ден в които всичко тънеше в тъмнина ,а на нея й допадаше така,докато обаче не се почувства самотна. Тогава започна да създава всичко събирайки силите си с божествени материи и правейки богове по нейно усмотрение ,които щяха да й помагат да владее един перфектен в главата й свят. Бихте рекли,че това момиче ,тази богиня е била прекалено амбициозна ,ала ако не беше сега нямаше да си цъкате на смартфоните докато игнорирате всички други около вас. Въпреки че не харесвала особено идеята да има светлина,доброта и милосърдие ,Хаос осъзнавала че не може без тях и колкото досадни да й се сторили наредила на Боговете които били създадени от същата божествена материя да си разпределят всички качества които ще присъстват в перфектният й свят. От Хаоса произлизал  източника на живот ,а след това всички други добродетели били сплитани в едно – така се получил и човека – едно кълбо от много добродетели и много пороци ,за това Хаос знае че няма чисто добри хора,защото всички  носят изкушението в себе си ,а и честно казано Хаос харесвала много повече тези ,които я допускали в себе си ,защото само те знаели колко е хубаво да живееш на ръба от колкото да си постоянно предпазлив и кротък. Да отхвърляш себе си. Хаос обаче не осъзнала ,че създавайки чувството Любов то ще е толкова заразително,че накрая се настанило и в нея. Започнала да изпитва любов към един мъж,човешко същество,създадено от толкова много качества и материя ,носещо една малко божествена частица в себе си наречена – душа. Въпреки че минали много векове  и тя осъзнала че в  същност перфектен свят не може да има,защото  всички били различни ,макар и носещи еднакви качества ,тази различност понякога била непоносима. Въпреки това той бил перфектен за нея ,за това тя приела човешка форма и често слизала на земята за да  бъде с него ,ала все пак съдбата й не била хубава ,защото войникът умрял преждевременно ,тогава все още не били измислен и всички тези лекове които днес виреят по земята,тогава всичко било просто едно дълго очакване на смъртта ,увенчано с други по-красиви и не чак толкова емоции. От тогава тя решила да живее все на земята,ядосана на перфектния си свят,сеела хаос винаги когато й било удобно,за да им напомня ,че винаги ще има една много велика емоция ,която може да засенчи другите. Характера й бил неопределим ,тъй като самата тя е толкова деликатна и специална – съдържал всичко от до.И всяко качество било премерено с голяма прецизност и се показвали според ситуациите. Не е нито добра ,нито лоша. Ледено сините й очи винаги издавали сигнали ,че е настроена за  карба,но щом думите започвал ида се леят устните били сякаш меден дъжд от ангелски песни. От пръв поглед може да реши дали ще харесва или мрази съществото пред себе си и поне до сега никога не бе грешила в преценката си. Косите й наподобявали на тънки ленти злато и тя често носела косата си развързана ,така в сякаш фонтан от медени частици се разливаха около уморено дългата й шия.  От нея лъхало винаги елегантност и премереност ,а думите й винаги били звънливи и добре подбрани.