[Eleanor Hunnam] I wanna be a virgin pure;

by Eleanor. Вто Дек 10, 2013 6:45 pm

- Ето я! – извика дебел мъжки глас и един показалец се стрелна през въздуха по посока на дребната брюнетка. Движението и думите привлякоха вниманието на втори мъж, който хукна по посока на момичето. Двамата мъже носеха тъмно синя униформа, приличаща на полицейската, но липсата на всякакви значки и допълнения подсказваше, че работят в масивната остъклена сграда на ъгъла. Място, където въздухът бе топъл и ухаеше на канелени сладки и ванилов крем, както и на освежител на въздух с дъх на океан и лавандула. Кичури кестенява коса се изгубиха зад ъгъла следвани от охранителите. По лицата им бе изписано задоволство от факта, че щяха да я спипат в задънената уличка и предадат на полицията, но секунда по-късно по тях се изписа недоумение.
- Какво, по дя-... - мъжът не успя да довърши, а просто се огледа, но не видя нищо повече от препълнен с боклук контейнер и стара дограма, подпряна на една от двете тухлени стени.

[Eleanor Hunnam] I wanna be a virgin pure; Tumblr_mo34yo4qNk1sretbqo1_500

Еланор Хънам; 19; young witch; телепортация;
fc: barbara palvin

Приземи се неграциозно върху прашния под и няколко пъти се превъртя преди да има възможността да се изправи. Изкашля се, щом надигналият се прах си поправи път към дробовете ѝ. Въздухът нямаше нищо общо с онази нирвана в мола. Тук смърдеше на мухъл и застояло, на вкиснат алкохол и стар хляб, както и на мръсни чаршафи. Най-лошото бе, че същия този въздух се всмукваше в стените на импровизираното сиропиталище.
- Всичко ще бъде наред, малката. – в мисълта ѝ изникна гласът, а миг по-късно и лицето на баща ѝ. След смъртта на майка ѝ обеща, че ще се погрижи за всичко. Винаги повтаряше, че всичко ще е наред. Каза го, дори когато се събуди от изстрела в три през нощта и изтича до спалнята на родителите си само, за да го види над трупа на майка ѝ. Обеща, че отсядането в семейство Феърчайлд е временно, но след десет години вече не изглеждаше толкова вероятно всичко да бъде наред. Брюнетката вече бе направила своя избор и нямаше желание да се върне обратно в тази къща, но нямаше как да остави останалите деца.
- Еланор! – по коридора се чу тънък глас, викащ нейното име, следван от чифт боси крака. Последваха още стъпки, докато край нея не се струпаха три момичета и две момчета. Всичките между седем и дванайсет години. Еланор се усмихна на русокосата Емили и отвори раницата, която носеше, подавайки ѝ една поничка с ягодова глазура. Беше лукс предвид, че винаги успяваше да открадне по някой шоколад, но предимно залагаше на ябълки и пшенични хлебчета. Понякога си позволяваше да грабне по кашкавал или сирене, а да посегне към някакъв вид месо бе още по-нереална възможност, но по празниците се опитваше да го прави. Сега Емили заслужаваше тази поничка. Еланор помнеше рождените дни на всички деца и знаеше, че днес е нейният.
- Честит рожден ден! – прошепна с надеждата никой да не бе чул трополенето на горния етаж или викът на малката Емили. От долния етаж се чуваха викове, което я накара да предположи, че единствено Едгар бе останал. Мъжът нямаше нищо общо с представа за приемен родител. Социалната издръжка той профукваше за алкохол. Носеше потник с мазни петна по гърдите, който едва прикриваше заформеното му шкембе. Винаги ходеше с набола брада, а косата му бе преждевременно прошарена.
- Ей, каква е тая тарапана там? – провикна се мъжът и брюнетката безмълвно заформи едно „шшт“ с устни. Извади джобния нож от задния джоб на протритите си дънки и наряза втората поничка на равни парчета, давайки по едно на всяко от останалите деца.
- За кои се мислете, че да ядете понички? – зад гърба ѝ прокънтя дрезгав и писклив глас, каращ студени тръпки да минат по гръбнака ѝ. Едно от момчета изпусна зелената ябълка преди дори да бе отхапало от нея. Еланор усети как нечии пръсти се вплитат в косата ѝ и я дръпват нагоре, за да се изправи. В другата си ръка Зоя взе раницата като едва ли не завлече брюнетката към стълбището.
- Едгар, познай кой се е върнал. – възклина с доза садистично самодоволство преди да се изправи пред телевизора с Еланор в едната ръка и раницата в другата. При падането си тя тупна и от отворения джоб се изтърколи втора ябълка.
- Крадем, а? Вие отрепки сте неблагодарни егоисти, които не оценяват какво правим за вас. – заговори мъжът, изправяйки се от мястото си и изрита ябълката и раницата от пътя си. Ръката му се засили и мина през лицето ѝ, когато Зоя я пусна и брюнетката се свлече на земята. Жената се отдръпна встрани и по-късно се върна обратно в кухнята. Едва успя да си поеме въздух, когато усети нечия тежест върху себе си.
- Пусни ме, животно такова! – изкрещя срещу него и се замята на пода, докато ръцете му опитваха да сграбчат ръцете ѝ и да ги вдигната над главата ѝ. В същото време разкопча колана си и опита да ги вържи с него. Пръстите му сграбчиха яката на карирана риза, която Еланор носеше и с едно дръпване първите няколко копчета подадоха, разкривайки сивия потник отдолу.
- Не се инати, скъпа. – прошепна Едгар, докато пръсти му минаваше от устните ѝ надолу към гърдите. Еланор нямаше друг избор освен да се изплюе в лицето му, което видимо подразни мъжа и той я удари отново. – Кучка!
В следващите няколко минути брюнетката всячески опитваше да се измъкне. Риташе, мяташе се по пода, викаше, но едва ли имаше кой да я чуе. Накрая затвори очи и го отвори едва когато усети хладен въздух и осъзна, че се намира на улицата. Две седмици по-късно я откриха.
Не, не полицията или семейство Феърчайлд. Открия я непозната жена, която твърдеше, че знае през какво минава. Тя също каза, че всичко ще бъде наред и я отведе в стара къща във викториански стил.

Само ако може да ми смените името на Eleanor.

by **Joanna Novic.** Вто Дек 10, 2013 7:33 pm

добре дошла, прекрасен герой <3

[Eleanor Hunnam] I wanna be a virgin pure;

[Eleanor Hunnam] I wanna be a virgin pure;

Re: [Eleanor Hunnam] I wanna be a virgin pure;