i can't drown my demons, they know how to swim;
2 posters
American Horror Story: Coven :: American Horror Story:Archive :: American Horror Story: Character Archive
Страница 1 от 1
i can't drown my demons, they know how to swim;
FC; ROO PANES
Д о с и е :
Име: Кристиан Дейл a.k.a Wild *Уайлд*;
*Никой не знае истинското му име. Хората знаят само прозвището му.*
Възраст: отдавна не ги брои;
Вид: демон;
Дарба: отнемане на жизнена енергия от едно същество.
Име: Кристиан Дейл a.k.a Wild *Уайлд*;
*Никой не знае истинското му име. Хората знаят само прозвището му.*
Възраст: отдавна не ги брои;
Вид: демон;
Дарба: отнемане на жизнена енергия от едно същество.
Никой не знае нищо за него, освен ... прозвището му - Уайлд. Всява страх у всеки. Толкова много хора твърдят, че го познават, а всъщност .. само са се самозаблуждавали. Тези, които наистина са знаели поне нещичко за него, отдавна са заровени дълбоко под пръстта.
***
''..очите му.. винаги ме презираха. Бяха по-тъмни от нощта. В тях винаги виждах само .. празнина. Кожата му винаги бе ледено студена. Изобщо не си личеше, че сърцето му бие или, че е жив. Изглеждаше като мъртвец. Криеше толкова много тайни от мен... Трябваше да ги разбера. Толкова бе непредсказуем. Около него.. сякаш нямах душа, чувствах се като.. призрак. Всяка секунда очаквах или страстно да ме целуне, или да ми забие нож в гърба изневиделица. Никога не можех да предскажа следващият му ход. Винаги ме изумяваше, абсолютно винаги.. Но пък имах нужда от него. Той бе моята половина. Толкова е различен от мен и точно заради това ме допълваше идеално. Той бе моето Ин, докато аз бях неговото.. Ян. Колкото повече се привързвах към него, толкова повече усещах как се приближавах към своя край. Караше ме да се разтапям в ръцете му. Минеше ли покрай мен, краката ми омекваха, сърцето ми започваше да препуска лудо, а през ума ми минаваха 1001 мисли едновременно...''
***
Всички казват, че не е хубаво човек да живее в миналото си. Точно затова Кристиан не го прави. Харесва сегашната си същност и не помни времето, в което е бил различен. Дете е на демон на име Йезавел, чието призвание е да отнема душите на хората и да ги обръща в служба на Сатана. Нейната цел е да убива Божиите пророци. Затова и чрез лъжепророчества тя учи на гордост и измама. Той не я помни.. Нищичко. Или по - точно не иска да помни никой от миналото си. Умее да създава грешно впечатление за себе си у хората. През цялото си съществуване той нито един път не среща някой, който умее да играе по неговите правила и дори да го надхитри. Докато.. ТЯ не се появи. Бе като ураган създаден от нищото, като дъжд от ясно небе.. Успя да открадне сърцето му, като после го върна... на малки парченца, които едва ли някой ще успее да залепи отново. Успя да го превърне в още по-безчувствено чудовище. Затвори го в една пещера, където той прекара около шест века от живота си. Тези изминали години в тази дупка са били .. кошмарни. Там той се е променил завинаги и от ужас за всеки човек, той се превърна в кошмар за всеки човек...
***
''..той е своенравен, войнствен, лошо настроен към повечето хора. Човек може да очаква всичко от него. Характерът му е същият като душата. Черен, безкраен, променлив, все поглъщащ или с много измерения. Досущ и като Вселената. Действията и мислите му винаги са мрачни, разрушителни и опасни за околните. Върху лицето му винаги има усмивка, която може да прелее в стотици отенъци на различни настроения в рамките на секунди - иронична, незаинтересована, отегчена, ядосана, ехидна, злобна, приятелска... Никой, абсолютно никой не го познаваше толкова добре, че чак после да разказва за това, освен.. аз...''
***
А ето го сега... Никой не го познава, поне Уайлд се надява на това. Иска да развие репутацията си наново. Щеше да е забавно. Ню Орлиънс.. толкова красив град... и много спокоен до днес - денят, в който Кристиан напълно свободно шари из света, гонен от Екзорсистите и винаги изплъзващ им се.
***
''..очите му.. винаги ме презираха. Бяха по-тъмни от нощта. В тях винаги виждах само .. празнина. Кожата му винаги бе ледено студена. Изобщо не си личеше, че сърцето му бие или, че е жив. Изглеждаше като мъртвец. Криеше толкова много тайни от мен... Трябваше да ги разбера. Толкова бе непредсказуем. Около него.. сякаш нямах душа, чувствах се като.. призрак. Всяка секунда очаквах или страстно да ме целуне, или да ми забие нож в гърба изневиделица. Никога не можех да предскажа следващият му ход. Винаги ме изумяваше, абсолютно винаги.. Но пък имах нужда от него. Той бе моята половина. Толкова е различен от мен и точно заради това ме допълваше идеално. Той бе моето Ин, докато аз бях неговото.. Ян. Колкото повече се привързвах към него, толкова повече усещах как се приближавах към своя край. Караше ме да се разтапям в ръцете му. Минеше ли покрай мен, краката ми омекваха, сърцето ми започваше да препуска лудо, а през ума ми минаваха 1001 мисли едновременно...''
***
Всички казват, че не е хубаво човек да живее в миналото си. Точно затова Кристиан не го прави. Харесва сегашната си същност и не помни времето, в което е бил различен. Дете е на демон на име Йезавел, чието призвание е да отнема душите на хората и да ги обръща в служба на Сатана. Нейната цел е да убива Божиите пророци. Затова и чрез лъжепророчества тя учи на гордост и измама. Той не я помни.. Нищичко. Или по - точно не иска да помни никой от миналото си. Умее да създава грешно впечатление за себе си у хората. През цялото си съществуване той нито един път не среща някой, който умее да играе по неговите правила и дори да го надхитри. Докато.. ТЯ не се появи. Бе като ураган създаден от нищото, като дъжд от ясно небе.. Успя да открадне сърцето му, като после го върна... на малки парченца, които едва ли някой ще успее да залепи отново. Успя да го превърне в още по-безчувствено чудовище. Затвори го в една пещера, където той прекара около шест века от живота си. Тези изминали години в тази дупка са били .. кошмарни. Там той се е променил завинаги и от ужас за всеки човек, той се превърна в кошмар за всеки човек...
***
''..той е своенравен, войнствен, лошо настроен към повечето хора. Човек може да очаква всичко от него. Характерът му е същият като душата. Черен, безкраен, променлив, все поглъщащ или с много измерения. Досущ и като Вселената. Действията и мислите му винаги са мрачни, разрушителни и опасни за околните. Върху лицето му винаги има усмивка, която може да прелее в стотици отенъци на различни настроения в рамките на секунди - иронична, незаинтересована, отегчена, ядосана, ехидна, злобна, приятелска... Никой, абсолютно никой не го познаваше толкова добре, че чак после да разказва за това, освен.. аз...''
***
А ето го сега... Никой не го познава, поне Уайлд се надява на това. Иска да развие репутацията си наново. Щеше да е забавно. Ню Орлиънс.. толкова красив град... и много спокоен до днес - денят, в който Кристиан напълно свободно шари из света, гонен от Екзорсистите и винаги изплъзващ им се.
wild.- Демон
- Брой мнения : 3
Join date : 10.12.2013
Joanna Novic.- Always & Forever
- Брой мнения : 163
Join date : 09.12.2013
American Horror Story: Coven :: American Horror Story:Archive :: American Horror Story: Character Archive
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб Май 12, 2018 7:37 pm by rum4eto
» Накой за гиф рп
Съб Май 12, 2018 10:44 am by rum4eto
» We gonna kill her, kill her once, kill her good, kill her dead ^^ SPAM
Пет Май 11, 2018 7:48 pm by rum4eto
» blue rabbit.
Нед Дек 15, 2013 8:47 pm by .boleyn
» i'm the crazy bitch around here
Нед Дек 15, 2013 3:50 pm by .boleyn
» There's no place like home.. { Bass's apartment }
Съб Дек 14, 2013 4:49 pm by Sebastien M.
» David Flemming.
Съб Дек 14, 2013 1:32 pm by Joanna Novic.
» Oцени аватара на предишния
Съб Дек 14, 2013 9:18 am by neville cross.
» Подписа или аватара
Съб Дек 14, 2013 9:17 am by neville cross.