Just wanna be free.. [Joanna Novic]

Go down

Just wanna be free.. [Joanna Novic]

Писане by Joanna Novic. on Вто Дек 10, 2013 11:47 pm

||Lyndsy Fonseca||Joanna Novic|| 18|| започнала е да предизвиква 7 чудеса за пред съвета||Yong Witch

Джоана бе поколение У, бе родена между създаването на СПИН и 11 септември.Наричаха ги „Глобалното  поколение”. Децата родени в този период бяха известни с капризността  и нарцисизма си.Според някой това бе породено от постояните незаслужени награди, а други казваха, че било заради социалните мрежи, в които пишеха дори когато отидеха в тоалетната. Но очевидно най – големият им порок беше презрението към света. Апатията към страданието . Момичето притъпяваше сетивата си всякак- алкохол, секс, наркотици само и само да забрави за болката си. Да забрави майка си, тъпия си баща.. И всяка несподелена любов която бе имала.Повечето хора не  можеха преодолеят тази болка, нали?

А тя просто искаше да иде в поредния бар. Би дала всичко, което е имала или което ще има, за да почувства отново болка. А да забравихме да споменем беше мъртва да точно така, умря и я съживиха.. А тя бе просто вещица. Директорката на заведението имаше какви ли не неща в стаята си, а Джоана тъй като бе ходещ труп в момента не гледаше етикетите на това, което консумираше. Изпи цяла бутилка с отрова, но не почувства нищо е в началото се бе самозалъгала, че е усетила нещо, но нищо...
Реши да опита всяко око от тритон, всяко крило от муха, докато накрая не откри нещо, от което възвърна нормалния цвят на кожата си и не приличаше на Мерлин Менсън.
И това беше най – гадното, нали?Не чувстваше нищо.Абсолютно нищо.Всички вярваха, че болката е неприятно чувство, но не, не е.Какво по – лошо имаше от безкрайната пустош вътре в теб. Преди не ядеше с дни, а след това се тъпчеше и се насилваше да връща всичко, сега колкото и да се тъпчеше, каквото и да ядеше не можеше да запълни дупката в себе си.Вече не издържаше, очевидно беше, че превърташе,нали?Трябваше да направи нещо по въпроса
Колко време? Години, месеци дни? Колко време бе минало от както Джоана не бе онова момиче? Сега беше какво? ”


Джо все още се будеше всяка нощ от кошмари след онзи рожден ден, така не можа да го забрави, опитваше се да продължи напред, опитваше се да не мисли за него, но онези 4 години от живота й... той беше детската й любов, това как се забравяше?Може би ако можеше да го намрази, но не можеше дори след онзи рожден ден, отново не можеше. Джо стана от леглото, като се погледна в огледалото. Пълнолетна.. вече бе пълнолетна и можеше да прави каквото си иска, облече се осъзнавайки, че бе спала действителност цял ден. Майка й бе влизала на няколко пъти да й честити рождения ден, но това беше единственото, което направи. Нищо повече, момичето не искаше да мисли какво бе станало именно на този ден преди една година, за това започна да се оправя щеше да излиза с Лина, да определено тази вечер щеше да се забавлява..


24 часа по – късно
.
Джоана бе направила най – голямата глупост в живота й, която я докара именно до тук интерната. Питате се какво се бе случило? Ами ще спестим подробностите, просто двете момичета бяха отишли в неправилния клуб с неправилните хора, Джо бе опитала ефект на наркотиците, а майка й я бе хванала още в мига, в който тя бе прекрачила входната врата тази сутрин. У дома им за пръв път от години на сам се разрази най – грандиозния скандал в стаята валяха обидните думи, а Ана бе пратена да си събира багажа, и бе качена в колата на родителите си, които я пратиха именно в това училище за вещици. Момичето престъпи, а багажа й бе даден на някакъв мъж, който каза, че трябва да иде в кабинета на директора. Сиво –сините й очи обходиха голямата приемна, докато вървеше към вратата към която я бяха упътили зачуди се дали въобще имаше смисъл да чука на вратата, като ще бъде лоша за родителите си, че да я пратят тук, не можеше ли да бъде лоша и за всички останали? Но Новиц, знаеше че не може, момичето вдигна плахо ръка и почука на вратата, а когато от вътре чу гласове, а след това просто едно „Да” тя натисна металната дръжка и бавно отвори масивната дървена врата и пристъпи навътре като погледа й попадна на нечий гръб. Усмивката на господина срещу нея й се стори наистина топла, но когато я подкани да седне, гласа му звучеше ядосан.
-Ти трябва да си Джоана Новиц. Заповядай седни, ще ида да взема документите. – започна той изправяйки се и погледна към момчето. – А ти не мърдай от тук, не съм приключил с теб. – Джо въздъхна и бавно се приближи, но когато видя в същност с кого остана в кабинета, кожата й настръхна, а тялото й изтръпна. Очите й се разшириха, а тя просто сякаш се вцепени. Не го бе очаквала, не бе очаквала да го види именно тук. Не бе очаквала да го види никога вече. Дръпна ръкава си надолу скривайки гривната, и тръсвайки главата си се вгледа в него.
-Това не може да е истина. Наистина не може от всички да попадна точно на теб.

_________________
Take me, I need you in my bloodstream
My pretty blue lips begging.Take me, I need you in my bloodstream .Hold me, break me
avatar
Joanna Novic.
Always & Forever
Always & Forever

Брой мнения : 163
Join date : 09.12.2013

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите