to let myself go, to let myself flow. [neville]

Go down

to let myself go, to let myself flow. [neville]

Писане by neville cross. on Вто Дек 10, 2013 5:34 pm


30's | a policeman | human

Честта е нещо, в което лесно можеш да започнеш да се съмняваш. Всъщност това правило важи и за много други неща при това без абсолютно никакви изключения; човекът е сложно създание, което живее за да доказва, че му е по-лесно да бъде негативен и да страни от всичко хубаво. Трудно е да бъдеш по-добър, да постигнеш нещо чисто. Дори и да се абстрахираш от този универсален закон нищо не променя фактът, че хората около теб нямат желанието да тръгнат по твоите стъпки и да повярват, че не е съвсем задължително всичко да е гадно, мръсно. Трябва да бъдеш повече от силен, за да удържиш на влиянието им. Дори и с воля от стомана обаче рано или късно ще те заразят със своята поквара и ще се окажеш по-безпътен от колкото си започнал. Пътеката, която си смятал за правилна отдавна ще се е изгубила далеч и назад, а в мракът ще си лишен от пътеводна светлина и смислена посока. Колкото по-надълбоко се луташ толкова повече изчезват шансовете ти да намериш път назад. Докато се усетиш - щрак! - и всичко завинаги е отишло по дяволите. Мисия приключена - животът ти е станал още по-голяма каша и скоро няма да ти останал сили да газиш в нея.

В продължение на по-голямата част от неговият живот Невил винаги се бе смятал за някой, който не би проявил слабостта да стигне дъното. Другите да, но той не. Никога той, никога до такава степен, никога толкова мащабно. Имаше си философия за тези неща, а и го бяха учили да бъде малко по-добър от колкото са останалите. Битката му бе ежедневна, но той стискаше зъби и правеше опит да отблъсне мрака на заобикалящият го свят. Това бе наивно, това бе глупаво, но твърдо решен да води простичък и честен живот той нямаше кой знае колко голям избор. Общо взето това го описваше по-добре от колкото сам би успял с думи и действията му говореха сами за себе си. Не се смяташе за забележително интелигентен или многостранно надарен; дълго бе живял в сянката на баща си и дори и след смъртта му не бе успял да се отърси от нея напълно. Знаеше какво злословят по негов адрес зад гърба му, но се опитваше да не обръща внимание. Можеше да е друг, но не беше и не живееше екстравагантно харчейки пари на поразия. Стигаха му кротките вечери със затоплена в микровълновата вечеря и скучно предаване по телевизия. Стигаха му еднообразните ризи на каре, които обличаше в почивните си дни щом нямаше особен смисъл да е с униформа. А необходимо ли изобщо да споменем колко много, по дяволите, се гордееше той с работата си?

Имаше разбира се и моменти, в които нещата ставаха сложни, и той се оказваше принуден да взима решения и да прави компромиси. Да жертва едно в името на друго - и често в подобни ситуации избираше той да отнесе всичко, за да спести някому главоболието. Жертвоготовността му правеше чест, но прекалено често му вредеше повече от колкото е редно. Хората я използваха срещу него и се възползваха от качествата, които в техните очи не бяха нищо повече от слабост. Невил им го позволяваше, защото сърце не му даваше да постъпи другояче. И на мравка би сторил път ако ще и да е застанал на железопътна линия и срещу него да фучи с бясна скорост влак. Пределно ясно му бе, че е рядка порода и хора като него не се срещат под път и над път. Реалността имаше невероятният талант да ги смазва и унищожава един по един. За тях нямаше място в модерния и постоянно разрастващ се свят, но в същото време ако не съществуваха всички ние бихме били една идея по-обречени.

Самият Невил не желаеше да промени себе си и се смяташе се за неспособен да го постигне дори и да се опита. За съжаление кармата е кучка, а Вселената има навикът да доказва противното почти в деветдесет процента от времето. Тя съществува за да доказва, че нищо никога не е константна величина. От любимите й хобита е постоянно ти подготвя ситуации, които уж те поставят на ръба. Като че ли й е любопитно да провери до каква степен си готов да държиш на ценностите си и дали наистина е вярно, че колкото повече устояваш на опитите й толкова по-грандиозно е падението ти, когато дойде и твоят ред. Искаш, не искаш... право на избор нямаш. Опиташ ли да я излъжеш само ще стане по-зле за самият теб.

Разбирате ли на къде отива тази история? Така както Невил бе свикнал да живее със себе си и своите наивни идеали рано или късно неприятностите само го бяха намерили и само за едно денонощие всичко бе отишло по дяволите. Неговият крах дойде с обаждане. Напорист телефонен звън разбудил го грубо от страната на сънищата носещ със себе си най-лошите новини, които може да събереш в ума си. За такива неща те подготвят още от първият ден в полицейската академия. Знаеш, че сложиш ли значката и униформата всеки ден крие нови и нови опасности. Определени инциденти са си стандартен риск за професията колкото и грозно да звучи подобно твърдение. Винаги вярваш обаче, че ако се случи нещо то няма да ти се случи точно на теб. Подобни истории винаги засягат някой друг и се случват далеч, а последствията няма да ти повлияят директно. Когато обаче се случат на самият теб...

Е, тогава определено се чувстваш като най-големият глупак на планетата.  

Започваш деня с партньор, който ти е и ментор - чувстваш го като втори баща - и близък приятел а само след едно обаждане се налага да осмислиш че този човек вече го няма. Че те е оставил завинаги, също както всички останали на които някога си държал и са държали на теб. Видял си го жив, а сега не е нищо повече от поредното тяло в моргата, което е жертва на нещастни обстоятелства. Питаш се защо, но отговор няма. Смъртта на твоят другар не е нищо повече от поредното глупаво стечение на обстоятелствата.

Нямаш майка, защото лекарите не са били достатъчно компетентни да спрат кървенето й след раждането ти. Нямаш баща, защото след много алкохол глупакът е се е залутал в снежната виелица и е паднал в ров, където вече го е чакала бялата смърт. Отраснал си с баба и дядо, но и те не са до теб сега - отнел ти ги е нещастен инцидент малко след като си навършил пълнолетие. Сега обаче нямаш и партньор и чувството, че за теб не е отредено хубаво място в този живот отново се събужда от своята дълбока дрямка. За жалост то не е единственото, което надава зов за правосъдие и към него кротичко се добавят още и още неща. Докато се усетиш вече си кълбо от нерви и всичкото това избухва в една мащабна проява на гняв, на болка. Безнадежност. Самота. Искаш да забравиш и си задаваш въпроса как останалите хора се справят с подобни неща. Алкохол? Не, не пиеш. Не и след като знаеш как си изгубил баща си. Наркотици? Та ти си лице на закона, не можеш да го пристъпваш. Остава едно, но то винаги идва последно, за да ти се стори най-логично.

Отмъщение.

Искаш да престъпиш всички принципи и да намериш идиотът, заради който в момента си в тази агония. Жалкото хлапе, до колкото си разбрал, което просто е дръпнало спусъка без да мисли и завинаги се е заклеймило като убиец. Колегите ти от районното са по петите му, но искаш сам да го заловиш. Може би дори да го накараш да съжали за постъпката ако изобщо е възможно, а след това да го убиеш. Съвестта ти нашепва, че това не би запълнило празнината, но теб не те интересува особено. Искаш да действаш, да направиш нещо и този път да не е по правилата. Ако беше някой друг жертва просто щеше да заловиш престъпника и да го вкараш зад решетките ако има достатъчно доказателства.

Внезапно осъзнаваш, че дори не е честно. Винаги си си вършил работата и за разлика от всички останали нито веднъж не си приемал подкупи, не си отказвал да изпълниш задълженията. Живееш по правилника а закона е втората ти майка, районното твой дом и всичко... е било по-лесно. Ти и работата, работата и теб. Отдаваш й всичко и накрая се оказва, че тя не ти се е отблагодарила с абсолютно нищо. Прибираш зад решетките лошите и пазиш реда и спокойствието, но навън е пълно с още и още престъпници. Всеки ден намираш нови трупове или жертви и в края на работното време се чувстваш като пребито парче месо- изтощено и физически и психически. Ден след ден, нощ след нощ.

И когато ти се наложи да поискаш нещо в замяна то не може да е твое. Всъщност сам си пречиш по този проблем, защото ако го присвоиш това прекомерно подсладено отмъщение само потъпкваш всички неща в които си вярвал. Колкото и да се оплакваш, че няма справедливост, все пак си може би последният човек тайно вярващ в тази абстрактна и може би неморална идея...

FC:  nikolaj coster-waldau




Последната промяна е направена от neville cross. на Съб Май 12, 2018 11:16 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
neville cross.
Обикновен гражданин
Обикновен гражданин

Брой мнения : 17
Join date : 10.12.2013

Върнете се в началото Go down

Re: to let myself go, to let myself flow. [neville]

Писане by Joanna Novic. on Вто Дек 10, 2013 5:41 pm

страхотен герой, добре дошъл ^^

_________________
Take me, I need you in my bloodstream
My pretty blue lips begging.Take me, I need you in my bloodstream .Hold me, break me
avatar
Joanna Novic.
Always & Forever
Always & Forever

Брой мнения : 163
Join date : 09.12.2013

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите